Активна Историческа Карта

Начало
Книги
Медии
Екип
Дари
Развиваме се
Поръчайте
Състезание Ново
Фондацията
Контакти

Трета българска държава 1876-1947 г.

Помощ Научи повече

Дата:

Как се ползва картата

Видео указания

Информация

Към началото

Легенда

Статистика

Държавни символи

Договори

Манифест за Съединението – 6 септември 1885 г.
Манифест за обявяване на война – 5 октомври 1912 г.
Проект на великите сили от Цариградската посланическа конференция 1876-1877 г. за създаване на две български автономни области - 9/21 декември 1876 г.
Прелиминарен мирен договор между Русия и Османската империя, възстановяващ българската държавност - 19 февруари/3 март 1878 г. (Санстефански договор).
Договор на великите сили и Османската империя, постановяващ създаването на Княжество България и Източна Румелия - 1/13 юли 1878 г. (Берлински договор).
Решение на великите сили за малка промяна в добруджанската българо-румънска граница край гр. Силистра в полза на България - август 1880 г. EN
Акт за размяна между България и Сърбия на две ливади край р. Тимок - 19/31 декември 1888 г. EN
Договор за отбранителен съюз между България и Гърция - 16/29 май 1912 г.
Договор за приятелство и съюз между България и Сърбия и Таен анекс него, постановяващ обособяване на две зони в Македония - 29 февруари/13 март 1912 г.
Протокол на великите сили, отстъпващ гр. Силистра с трикилометрова околност на Румъния - 26 април/9 май 1913 г. (Санктпетербургски протокол).
Мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, очертаващ граничната линия Мидия-Енос - 17/30 май 1913 г. (Лондонски договор).
Предварителен протокол за сключване на съюз - 22 април/5 май 1913 г., Договор за съюз и едностранно очертаване на нови граници в Македония и Военна конвенция между Сърбия и Гърция - 19 май/1 юни 1913 г.
Протокол между България и Гърция за очертаване на демаркационна линия в Егейска Македония - 21 май 1913 г.
Мирен договор между България и останалите балкански държави - 28 юли/10 август 1913 г. (Букурещки договор).
Мирен договор между България и Османската империя - 16/29 септември 1913 г. (Цариградски договор).
Съглашение между България и Турция за бежанците от Тракия – 1914 г.
Конвенция по ректификацията на българо-турската граница – 24.08.1915 г.
Споразумение между австро-унгарското и българското армейско ръководство – 01.04.1916 г.
Мирен договор между България, Германия, Австро-Унгария и Турция от една страна и Русия от друга (Брест-Литовск) – 03.03.1918 г.
Мирен договор между Германия, Австро-Унгария, България и Турция от една страна и Румъния от друга (Букурещки мирен договор) – 07.05.1918 г.
Протокол между Германия, Австро-Унгария, Турция и България за предаване на Северна Добруджа – 24.09.1918 г.
Мирен договор между Основните съюзнически и асоциирани сили и България (Ньойски мирен договор) – 27.11.1919 г.
Договор за мир между България и Румъния (Крайовска спогодба) – 07.09.1940 г.
Договорни книжа за направата на кръгло 1200 километра пътища – 02.12.1942 г.
Договор за мир с България (Парижки мирен договор) – 10.02.1947 г.

Конституции

Търновска Конституция, 1879 г.
Търновска Конституция и измененията й от 1893 г. и 1911 г.
Органически устав на Източна Румелия, 1879 г.
Конституция на Народна република България, 1947 г.
Конституция на Народна република България, 1971 г.
Конституция на Република България, 1991 г.

Снимки

Снимки от фонда на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Видео и Аудио

Панорама на Одрин; цар Фердинанд
Пред съветската легация, 1944 г.
Сваляне на фашистки орел, 1944 г.
Шествие по софийските улици, 1944 г.
Освободения гр. Сяр, 1942 и атака срещу немските войски, 1944 г.
НВ Борис III Обединител, 1942 г.
Обет за вярност, 1942 г.
Смъртта на НВ Борис III, 1943 г.
Погребение на НВ Борис III в Рилския манастир, 1943 г.
Български военни части в Южна Добруджа, 1940 г.
Военният министър дава нареждания на офицерите, 1940 г.
Очакване на българските войски в Добрич, 1940 г.
Посрещане на българските войски в Южна Добруджа, 1940 г.
Посрещане на българските военни части в Балчик, 1940 г.

България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913
България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913
България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913

Спомени, дневници, книги

Как да четем някои букви в по-старите книги:

Ѣ – наричана ят или двойно Е се чете Е или Я според случая.

Ѫ – наричана голям юс или голяма носовка се чете Ъ или А според случая.

Банков Д. Причините за погрома. С., 1922 г.
Бобчев, Ст. Копнежи, идеи и дела на будители и възродители в Цариград. С., 1935 г.
Бобчев, Ст. Руско-турска война 1877-1878 г. П., 1898 г.
Божинов, Ив. Стремежите на руската дипломация, борбата и против Обединението на българския народ 1773-1913. С., 1914 г.
Вазов, Ив. В Източна Румелия. Спомени. С., 1920 г.
Ганчев, Ал. Балканските държави Албания, България, Гърция, Румъния, Турция, Югославия, тяхната стопанска и военна мощ. С., 1932 г.
Ганчев, Ал. Балканският полуостров. География, история, икономика, политика, стратегия. С., 1932 г.
Ганчев, Ал. Войните през Третото българско царство, том І и II. С., 1935 г. част 1 част 2
Ганчев, Ал. Многовековният ни стремеж към юг. С., 1940 г.
Ганчев, Ал. Нова Европа и утрешна България, С., 1943 г.
Ганчев, Ал. Национални стремежи, надживели вековете, С., 1937 г.
Гешов, Ив. Спомени и студии, С, 1928 г.
Гешов, Ив. Спомени из години на борби и победи, С, 1916 г.
Гладстон, У. Български ужаси и източний въпрос. П., 1881 г.
Годишна статистика на Източна Румелия, 1883 г.
Груев, Й. Моите спомени. П., 1906 г.
Гудев, П. България и интригите на Русия. Сборник от статии. С., 1914 г.
Гудев, П. Време е да видим Русия освободи ли ни. Р., 1887 г.
Гудев, П. История на Източния въпрос преди Освобождението на България. С., 1908 г. част 1 част 2 част 3
Дацов, С. Зайчар и неговото население. Ср., 1884 г.
Державин, Н. Българо-сръбските отношения и македонския въпрос. С., 1915 г.
Дорев, П. Външна политика и причини за нашите катастрофи. С., 1924 г.
Жеков, Н. Българското войнство 1878-1928 г., С, 1928 г. част 1 част 2 част 3
Занетов, Г. Българи на Морава. С., 1914 г.
Занетов, Г. Западни български земи и Сърбия. С., 1917 г.
Иванов, Ив. Положението на българите в Македония, С., 1895 г.
Иширков, А. България и Бяло море. С., 1914 г.
Иширков, А. Град Враня и Вранско. Културногеографски и исторически бележки. С., 1918 г.
Иширков, А. Град Солун. С., 1911 г.
Иширков, А. Западните краища на българската земя. С., 1915 г.
Иширков, А. Моравска военноинспекционна област. С., 1933 г.
Кантарджиев, Т. Военна география на България. Вн. 1912 г.
Кантарджиев. Т. Петдесетгодишнината на Съединението и войната за него 1885-1935. С., 1935 г.
Ковачева, Л. България и нейните съседи. С., 1921 г.
Кънчов, В. Град Скопие бележки за неговото настояще и минало. С., 1898 г.
Кънчов, В. Пътни съобщения в Македония. С., 1898 г.
Кънчов, В. Турция и българите. Реч. 1899 г.
Лабурие, Т. Драмите в Сарая, убийствата в България. Ст. З., 1888 г.
Марков, М. Историческите права на България върху Добруджа. С., 1917 г.
Матов, Хр. Сръбските претенции на Македония. С., 1897 г.
Митинга в София на 19.03.1884 г. по въпросът за съединението на двете Българии. С., 1884 г.
Мустаков, Д. Полувековна военна България. С., 1932 г.
Попконстантинов, Хр. Непокорните родопски села. Т., 1897 г. част 1 част 2
Попов, С. Границите на България 1876-1919 г. С., 1940 г.
Ризов, Д. Каква трябва да бъде нашата политика спрямо Македония. С., 1902 г.
Ризов, Д. Разлагающа се и възраждающа се България. С., 1894 г.
Ризов, Д. Румъно-българския конфликт. С., 1900 г.
Ризов, Д. Френската Жълта книга по македонския въпрос. С., 1903 г.
Сакъзов, Я. Цезаризъм или демокрация. С., 1905 г.
Салабашев, Ив. Спомени. С., 1943 г. част 1 част 2
Сарафов, М. Бюджетите на Княжество България пред десетолетието 1879-1888. С., 1894 г.
Силянов, Хр. Костурско в Македонската революция в документи из тайните тур. архиви. С., 1937 г.
Силянов, Хр. Македонската емиграция и българският национален въпрос. С., 1919 г.
Силянов, Хр. Писма и изповеди на един четник. С., 1927 г.
Силянов, Хр. Спомени от Странджа. С., 1934 г.
Силянов, Хр. Сръбско-българският спор и Русия. С., 1915 г.
Станев, Н. България под иго 1393-1878. С., 1928 г. част 1 част 2
Тошев, Ан. България и нейните съседи. С., 1943 г.
Шишков, Ст. Беломорска Тракия в Освободителната война през 1877-1878 г. П., 1929 г.
Шишков, Ст. Портрет на гръцкото фенерско духовенство. П., 1887 г.
Шишков, Ст. Тракия преди и след Европейската война. П., 1922 г.
Шишманов, Ив. Историята на нашето Възраждане - ролята на Америка в българското образование. 1907 г.
Шишманов, Ив. Наченки от руското влияние в българската книжнина. С., 1899 г.

Библиография

Работили по картата

д-р Драгомир Йорданов – историк и географ по образование. Научните му интереси са насочени към възрожденската и новата българска и балканска история, историческата география и картография, политическата география. Занимава се главно с изследването на промените в границите и териториалния обхват на България и балканските държави в Ново време.
доц. д-р Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН, специалист по стопанска история на 20-и век, преподавател в НГДЕК „Константин Кирил философ”.
д-р Владимир Златарски е доцент към Института за исторически изследвания на БАН. Работи върху теми свързани с международното положение на Третата българска държава в Европа и на Балканите от Освобождението до средата на 20-ти век, както и с историята на Германия и Австрия. Автор е на монографиите "Райхът и царството. Германското присъствие в България (1933-1940 г.)" и "Неискрените. България, Румъния и Централните сили (1913-1914 г.)", както и на множество студии и статии.
Николай Найденов - преподавател в УАСГ по картография и ГИС. Има 22 години професионален опит и участие като експерт в множество проекти свързани най-вече с урбанизма и ГИС. Работи активно в стратегически звена на Столична община, като „Визия за София“, „Общия устройствен план“ и кандидатурата на София за „Зелена столица на Европа“, където е автор на всичките картографски разработки. Семеен, с две деца. Хоби – планинарство.
Виктор Райчев - студент в Геодезически факултет в УАСГ. Специализация - картография и ГИС. Силно изявени интереси в сферата на картографията, географските информационни системи, историята и спорта.
Николай Дунев – идеен вдъхновител и организатор на Активна историческа карта. Юрист по образование, но с интереси към историята, географията и новите технически решения.
Иван Войников - по образование икономист с интереси в областта на историята, хералдиката, вексилологията. Автор на книгата „История на българските държавни символи“. В. Търново, 2017 г.

При грешки попълнете формата

E-mail:
Име:
Описание на грешката:
Всички полета са задължителни!